ЕО А. С. Попов блог

Експедиционен Отряд "Христо Козлев" при Техникум по Електроника А. С. Попов

Posts Tagged ‘водопади

Походна приказка

leave a comment »

Трима ентусиазирани туристи, бивши членове на ЕО „Христо Козлев“ при ПГЕ „А. С. Попов“ – Велико Търново решават да посетят седемте рилски езера заедно със семействата си и свои приятели. Поканват и своя ръководител на отряда от близкото минало ЗДТ и МС Димитър Богданов.

Мероприятието се провежда със съдействието на техните фирми: „Комсис“ ООД и „Интерлекта“ ООД – гр. Велико Търново.

Рано сутринта на 7 август 2009 г. групата се събра и потегли за гр. Сапарева баня и от там за х. „Пионерска“. На отиване посетихме красивия планински курорт „Боровец“. Щом пристигнахме към 9,30часа, се качихме на новопостроения седалков лифт и излязохме на х. „Рилски езера“, най-красивата езерна група в Рила.

Седемте Рилски езера

Седемте Рилски езера

Посрещнати от гъста мъгла, ние не се уплашихме и следвайки маркировката стигнахме до х. „Седемте рилски езера“. Изведнъж мъглата се вдигна и като в приказка пред нас се откри второто, броено от долу на горе или шестото от горе на долу езеро. При слънчево време обходихме всичките седем езера, които са разположени стъпаловидно едно след друго от 2095 до 2635 надморска височина, между личните върхове „Отавица“, ,,Езерик” и „Харамията“. На връщане в района на езерото „Бъбрека“, събрана цялата група за обща снимка, възниква идеята да се изгради клуб по пешеходен туризъм от бивши членове на бившия туристически отряд и приятели. Всички са единодушни. Часът е 18:05, ден петък 2009 г. Ето основателите:

  • Пламен Пенев
  • Невен Боянов
  • Добромир Милков
  • Румяна Рашкова
  • Христо, Ангелина и Таня Белинови
  • Даниела Йорданова
  • Димитър Богданов.

За съпредседатели на клуба избрахме Пламен Пенев и Невен Боянов, за секретар Даниела Йорданова, за почетен член ЗТД и МС Димитър Богданов. Остана само да измислим името на клуба. Започнаха да валят предложения, изведнъж притъмня, чуха се гръмотевици и бяхме застигнати от проливен дъжд, примесен със суграшица. Забравихме за названието на клуба. Гледахме как да се спасяваме. Дъждобраните не ни помогнаха. Измокрени „до кости“ се добрахме до лифта и се установихме в х. „Пионерска“. Накладохме огън и започнахме да сушим дрехите и обувките си. Управителят на хижата беше турист-човек и ни влезе в положението като ни даде сухи дърва за огъня. Прекарахме една много приятна и весела вечер, очаровани от красотата на природата на Рила, си спомнихме за крилатите думи на народния поет „Отечество любезно, как хубаво си ти“.

Деветашката пещера

Деветашката пещера

Взехме решение на другия ден да посетим „Беклемето“ в Стара планина и да си наберем боровинки. Тръгнахме към 5:30 часа с превозните средства при сравнително хубаво време. Някъде към 10,30 бяхме на „Беклемето“. Но за жалост нищо не се виждаше от гъстата мъгла, обхванала района. Постояхме половин час, през което време Пламен, Добрин и Невен разказваха спомени за пребиваването си тук по време на участието им в походите „По стъпките на Апостола на свободата Васил Левски“. Богданов разказа за географското разположение на курортното градче и за събитията, свързани с преминаването на Васил Левски през прохода Троян-Кърнаре преди залавянето му, както и за преминаването на руските освободителни войски през паметната 1877 г.

Вземаме ново решение. Да се посети Деветашката пещера и Крушунските водопади. Директно през Троян и Ловеч пристигаме до Деветашката пещера. Тя е разположена на десния бряг на р. „Осъм“, източно от гара „Дайренци“. Известна е под името „Маарата“ или „Окната“, поради седемте различни по големина отвори (прозорци) на тавана. Входът на пещерата е висок 30 метра, широчината му е 35. Тя е обитавана не само през Енеолита, но и през Бронзовата и Желязна епоха, омайваща с вълшебните си красоти, сътворени от изкусните ръце на природата, криеща чудния пещерен свят с красиви форми, изваяни през вековете. Много красива, но неподготвена за туристи. Пътеката, която ни отвежда до нея е много стръмна, при дъждовно време не е възможно да се слезе по нея, без да бъде счупен крак. Районът към и около нея е в много непрегледен вид.

Крушунските водопади

Крушунските водопади

Тръгваме към Крушунските водопади. Първото ни впечатление е, че в района има голямо стълпотворение от леки коли, хора и търговски обекти. Оставаме очаровани от творенията на природата, от прохладата, която се носи наоколо от пръските на водопадите. Впечатлени от красотата, хората от едното превозно средство остават за още един ден, като ще нощуват на палатки.

Завръщаме се уморени от дългия преход с МПС, но удовлетворени от видяното, което остана в сърцата като вълшебница омайна. Калихме издръжливостта си, другарството, станахме по-добри, по-човечни, усетихме родната земя по-близо до сърцата си. През цялото време рецитирахме и пяхме и в нас като молитва отекваха стиховете на нашия съгражданин Матей Шопкин:

„И те моля, земя, помогни ми докрай да остана
влюбен в пъстрите люлки на твоите нощи и дни…
Помогни ми за тебе да пея, да плача, да страдам
Божествена, българска, моя земя.“

И така, остана да измислим името на новосъздадения клуб по пешеходен туризъм и да отворим врати за нови членове. Всеки, който желае да се присъедини към компанията ни, може да се обади на телефон: 0885546134.

Добре дошли!

ЗДТ и МС Димитър Богданов,
Велико Търново, 8 август 2009 г.

Advertisements

Written by eoaspopov

2009-08-11 at 16:29

Публикувано в Походи, Срещи

Tagged with , , ,